1945

КАРТОИГРАЧ

Играеш карти, ти си шмекер –

на времето си господар.

Талантът ти е слама мека,

на нея се усещаш цар.

Играеш силно, като звяр ти,

съперника на прицел взел.

Разперил между пръстите си карти,

печалбата е твоя цел.

Партньорите ти ми разкриха,

че ги ограбваш. Затова

веднъж така те славно биха

в едно казино на Москва.

Мошеник дребен си, различен

от тези, дето милата страна

ту разпродават, ту разсъбличат,

ту хвърлят във поредната война.

Облизват те сега каймака.

А твойте номера са прах.

Тях бих изправил до стената някак,

но Сталин липсва ми за тях!