1938

+ + +

До старост ме докараха със зор.

Не исках аз. Със зъби борех се, и с нокти.

Не бях такъв. Аз тичах на простор.

Преметнаха ме в сметките. Ей, Бог, ти!...

На двадесет аз бях. За моя сметка

напъхани в джобове, във килер.

И ето ме измамен, свит във клетка.

По дяволите като мен пенсионер!

Аз даже не успях да се ядосам.

И на света все гледам като млад.

Тъй хубав ми е той! Макар несносен,

макар и понакуцващ… На инат!