ЕВАНГЕЛИЕ  ЖУАНОВО

Започвам с анекдот такъв:
В епархия не знам коя
живял е Дон Жуан - най-пръв
женкар от сой с мая.

А попът бил не много стар.
Макар с брада до пъп
той бил от същия хастар
и на молитвите не скъп.

Прощавал често грехове
на тукашния си народ:
миряните на свои грехове
предавали се както в анекдот.

А този европейски Дон Жуан
(по нашенски обърнато - Иван)
примамил на един таван
жена оформена таман.

Грешил така той не веднъж,
но се разкаял за това.
Пред божия човек ей този мъж
изрекъл следните слова:

-Прости ми, отче! Помоли
ти Господа за моя грях.
Ще пазиш тайната,нали?
Аз първият не бях.

Отецът, трогнат от сърце,
положил над главата му ръце:
-Виновен си пред Бога ти,
но той добър е, ще прости!

Тъй бил Жуан (Иван) простен.
Но даже и най-гледаното куче
да ръфа гадост, ако се научи,
така привиква...Подир ден

Жуан (Иван) при своя поп
на изповед дошъл на крак:
-Прости ми, отче, аз нон стоп
извърших грях ужасен пак...

Попаднах на една жена.
И да ти кажа ли каква?...
-Недей, простен си, но това
си има своята цена.

Намираш ги така добре.
На изповедника си саможив
кажи брадата си да съдере
срущу един такъв актив.

Защото, синко, проумях:
жената Господ е създал
в очите не да хвърля прах,
а те да видят идеал.

И не случайно в своя храм
с бои я зографисва там.

...Господу Богу помолимся!...Жуан,
пусни ме на въпросния таван!