НЕ Е ЛЕГЕНДА

Това се случва в Първата световна

със пленници, руснаци те били основно,

и с българин войник  (конвоя)

край тях вървял измъчен, неспокоен,

защото (изпреварвам вашите въпроси)

той трябвало и пушка, и трофей да носи.

Със пушката е лесно и на рамо,

но пък с трофея някакси е странно.

Какво да хвърли – пушката, или синджира?

И ето той какво решение намира:

на пленника „Братушка, - казал той додето

вървели, - ти вземи ми пушката проклета,

че тежка ми е пустата верига,

с две тежести далече се не стига…”

Не съм измислил нищо в този случай.

За него от съдебното разследване научих

срещу виновни за държавна катастрофа.

Там фактите да ги наринеш с кофа.

Но този факт изваждам аз пред скоби

напук на всички върли русофоби.

Разказвам го накратко, а изцяло

в съда на него се опрял и генерала

известен - Киселов – на неговото име

сега и улици и селище си има.

Та хрумна ми такава мисъл смела:

Да поразмислим над това съдебно дело!

                            Тихомир ЙОРДАНОВ