Приятели,

излизането на книга втора  "РУСКИ ПОЕТИ на мой глас” (първият том бе публикуван през 2012 г. - издание на издателство "Славена") се нуждае от подкрепата на читателите.

Книгата ще включва 85 съвременни руски поети, представени с 350 стихотворения. Книжното тяло ще съдържа приблизително 300 стр. и за издаването ще са нужни около 3000 лв.

Обръщам се към вас с молба за дарение на най-малко 15 лева, каквато ще бъде коричната цена. Имената на спомоществователите ще бъдат обявени в книгата и всеки от тях ще получи екземпляр с автограф на автора-преводач.

По-долу можете да прочетете предисловието към книгата и обръщение от известната руска поетеса Валентина Коростельова към българиските читатели.

Сумите могат да се изпращат с пощенски запис или приложени в препоръчано писмо на адрес:

Тихомир Тодоров Йорданов
Бул.”Цар Освободител” 107 А
ет. 6, ап. 35
9000 гр. Варна

    Този сборник не повтаря предишната ми книга със същото заглавие („Руски поети на мой глас”, Издателство „Славена”, Варна, 2013г.). Той е нейно продължение, мое вторачване в необхватното поетично пространство на руската словесност. Това е мое нахълтване в уединените кътчета на руската поезия. Такъв набор от автори и творби впечатлява не само с широтата, но и със значителността на поетичните изяви, отглас на загадъчната и винаги удивляваща руска душевност.    Да превеждам руски стихове за мен е не само литературно пристрастие, но и необходимост за собствените ми изживявания. Това е мое православие.

    В минути на вглъбяване, прехвърляйки зърна от броеницата на руската поезия, аз се старах да предам образците в тяхната смислова и емоционална пълнота, за което ми помогна и съгласуването на преведените текстове с авторите им. Благодарност дължа на поетесите Валентина Коростельова, Юлия Жданова и Любов Галицкая, те ми станаха съучастници в подбора и сверяването на преведените стихове.

    Приемете тези думи като оправдание за не безгрешното ми дело.

Тихомир Йорданов

    За поезията, както и за музиката, няма граници. Ето защо сборникът „Руски поети на мой глас” е прекрасна възможност за духовно общуване, което в нашия, понякога твърде цивилизован свят става все по-ценно и по-многозначително. Само душата може да говори за истинското щастие, да преживява и да намира изход от вечните житейски въпроси за хармонията в собствената съдба, как да не сбъркаме пътя, отвявани от ветровете на времето и от прибързаната понякога преоценка на всичко, което е съставяло нравствените устои на народа. Ето затова колкото по-бързо се разберем и се опознаем един друг, толкова по-хармоничен и по-як ще е съюзът ни.

    Била съм в България, когато все още излизаше нашето общо литературно списание „Дружба”, и добре помня, хубавите, в това число и творчески, свои впечатления. Иска ми се да се надявам, че сегашната среща – чрез книгата на Тихомир Йорданов – ще подари на българския читател душевно съзвучие и усещане за единство с руските му съмишленици. Та нали и поетите живеят както и всички други, но с тази разлика, че те владеят  художественото слово и искат да го предадат на безбройните читатели и най-напред на родствено близките.

     В новото издание са не само класици на руската литература, известни съвременни поети, но и съвсем нови имена, сред тях и от отдалечени краища на Русия. Главното е, че това не са просто римувани редчета, а е лицето на съвременната руска поезия. Тъкмо тук се проявява и вкусът на преводача, съумял със сърцето си да разпознае къде е истинската поезия и да предаде на читателя не само същността, но и нерва на произведението.

    Знае се, че поетите са ревниви към стихотворенията си. Но тези, които аз познавам лично, с благодарност приеха „българското им лице”. С това пътят на всеки от нас към душите ви, мили приятели, ще се окаже по-пряк и по-ясен. Дано тази задочна среща да получи едно или друго продължение и да остави добра следа в сърцата.

Валентина Коростельова