Зевс, казват, бил голяма скица,

мъжага, не пропускал хубавица –

жена да е: богиня, земна, жрица.

Така той размножавал боговете

и всекиго гласял за върховете

на гордия Олимп – при ветровете.

Те всички имали си свои нрави,

и всеки знаел как, какво да прави

човешките дела, за да оправи.

Самият Зевс е самодържец тачен,

държал ги под око, обаче.

Не давал да се пречкат. Значи

той строго гледал на нещата:

Поплесквал някои с ръката

и даже приковавал за скалата.

Затуй се разбунтували там горе.

Започнал всеки с другия да спори

как този Зевсов ред да се събори.

Така възникнали стотици вери

и всички правоверни лицемери

пред свои култове се зверят.

Раздал им Зевс тогава знаци

и символи по техните мераци.

С едничка дума – демокрация.

И ето – вавилонска бъркотия.

Добро и Зло се смесили. От тия

неща забъркали една помия.

Но грешките на прехода тъй важен

пак Зевс намислил как да се замажат

със други грешки и с реформи даже.

В гнезда събрал той най-различни нации,

народи разни, разни демокрации.

Нарекал го процес глобализация.

Това е, май, доброто, от  което

все още не разбираме, додето

в хомота ни зажеглят пак вратлето.