ПОСЛЕДНИЯТ ЧАС НА РАКОВСКИ                Преметнал във файтона крак връз крак, с цилиндър и в излъскан фрак /но фрак!/,   файтонът, ех, не е каляска, а файтон, с бастунче той е, /с модата във тон!/,             с мустаци напомадени на аристократ, с коси все още с гарвановочерен цвят,   Раковски, пред кого се готвеше тогаз да се представиш: българският княз.   Не си ли ти фантаст, измамник нов, пророк, държавник, учен, философ?   Кому ще заявиш: народ такъв с проливана без мяра кръв,   все още жив е на света, затворящ пред лицето му врата.   Европа е бездушна. От печали тя трупа свойте капитали.   А ти – другар с хайдута Панайот и с Левски преживял остатъка живот,   кому и как доказваш кой си ти? …Мечтана свободата ни цъфти.   Забравен, болен ти угасваш сам като светилник вечен и голям.