МУР-МУР, МУР-МУР, МУРМУРКИ
               На домашната ми котка Мурка

Очакваш ме ти кротко до вратата
на моя дом - и празен, и студен.
Така преди ме чакаше жената,
която беше мила с мен.

Ти чисто бяла си, това не е ли
на преданост необяснима знак?
А Тя пък не успя да побелее
от безпокойствата пред този праг.

Сега и ти си с мене твърде мила
и мъркаш вечно утешаващо - така,
че аз у себе си намирам сила
да сложа на главата ти ръка.

И те разбирам - колко си самотна
и колко много ме обичаш, щом
откриваш в мене близкото животно
във този опустяващ дом. 

Котката може да бъде много в живота на един човек...
Чудесен стих, изпълнен с толкова болка - поклон!
Поздрави!