ЖИВОТ ЗА ПРИКАЗКИ

Живял по нашите места
мъж мрачен, вечно изпод вежди
към всичко ставащо в света
намръщено поглеждал.

На нещо (случва се!) веднъж
усмихнал се човекът и тогава
съпругата на този мъж
попитала: - Какво ти става?

-Бях, жено, тъжен досега.
И не от друго, а защото
-мъжът отвърнал без тъга, - 
не виждах смисъла в живота.

Но промени се той, откак
проблесна и за мен надежда.
На нея се усмихвам пак.
Възможно е това, изглежда...

При отговора, толкоз прям,
съпругата просветнала и даже
чистосърдечно му признала там:
-Не знаех как да ти го кажа.

Защото както ти, и аз
си имам нещо по-забавно.
Нали го знаеш, мъжо, Спас...
Със него се развличаме отдавна.

Не знам как в днешния живот
оправя се едно семейство.
Помага ли един развод,
или и нещо друго се задейства?

Това са приказки, но те
потайно винаги доказват,
че всеки своя кошница плете,
а тя пък не остава празна.