ИНТЕРВЮ С ПИСАТЕЛ

/Вж. в-к „Труд”, 9 юли 2010 г./

Е, здрасти, Дончо, и от мене!

Ти в шашми си момче калено.

Не те забравям аз и знам, че

от малък беше хулиганче.

Сега те гледам : пак си шашма,

пак червей в уличката прашна.

И пак си лафиш за народа.

Кому се ежиш за угода?

Ти казваш, че сме калпазани,

не можем род и чест да браним.

Тоз бил такъв, а онзи… /с черно

е скрита мръсна думичка наверно/.

А,ти си болен, Дончо, болен

и от света си недоволен

Три къщи имаш. И при Ванга

ти ходил си с велможи тамка.

Не си полягвал с нея, Дончо.

Ти там си бил оръфан кончов.

Насмел си, казваш ти, стотина

под пъргавата си върлина.

Блазе ти, Дончо! …И за Габе.

Макар че хлапе бил си. Да, бе!

Ти патриотин си, обаче!

Доде те слушам – ще заплача

Че с живата ти слава, божем,

Дагрейнем ние също можем.

.