Тихомир ЙОРДАНОВ

ПРИКАЗКА ЗА НАШ СУЛТАН

На пролет вече замириса.

Пътува премиера ни Борисов.

И, гледай, магистрала Хемус

от мнозинството се превзема.

Тълпата политика бистри.

Ах, всички стават за министри!

Дошъл е всеки на разклона,

отрепетирал си поклона.

И всеки е приготвил менче

да плисне пръв, разбрал след ден, че

ще трябва да посрещнем криза,

която изотвънка ни навлиза.

На премиера вече му просветна

да резне лентата трицветна.

Съзрял една сред множеството,

изрича гласно божеството:

- Хей ти, кажи ми, сестро драга,

ще работиш ли за облага

на нашата Родина мила,

безбройни досиета крила?

Архива проверих основно.

Там липсва твое, безусловно.

Женицата му се усмихва.

Той весело тогава кихва:

- За мой министър те избирам!

Такива рядко се намират.

Предишният ми беше гламав.

За работа теб виждам само.

На този избор се разсмяха:

- Ура! Министър на стомаха!

А някой пък му прави вятър:

- Вземи си, шефе, психиатър!

До тука приказката свърши.

Ще трябва друг да я забърше.