Вадим ШЕРШЕНЕВИЧ
1893 – 1942
ПО ПРИНЦИПА НА БАСНЯТА
Задъхан е залезът - заяк подгонен.
Луната прилича на риба сушена.
Запрегнат в карета, замислен е коня
до свойта кобила /И тя е червена!/.
Краката си той е напъхал в копита.
През бърни въздишка издуха.
И конят човешките спазми изпита –
внезапно присви го търбуха.
Рой врабци се струпаха мигом –
цвъртящи хвъркати безделници.
Опитват се с клюн да достигат
зрънцата в разпльоснати зелници.
- Светът се обърка! – врабец поучава
по-млади от него. Замислен е учено.
Пък Алчо мъдрува над птичата врява,
над дишаща пара купчина.
Ей, хора! И вие сте също двуноги
врабчета надвикващи врявата.
И вие във стихове мои убоги
ровичкате пакостно здравата.
Кон впрегатен, на нов век пред входа
аз чакам мен спазъм да ме прихване,
та вдигнал опашка, свободно,
и аз със нещо да ви нахраня.
От руски преведе
Тихомир Йорданов