РАЗКАЗ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА

    Сърцето на госпожа Величка Добриянова не издържа. Тя имаше добро сърце, което спря да бие в 11,03 часа през деня. Случи се внезапно, додето стоеше

права с телефонната слушалка в ръка. Жената се строполи на килима в кухнята и не чу края на разговора, в който непознат мъжки глас обясняваше нещо, което се оказа причина за този фатален за нея край. А репликата, вкратце, бе такава”:

    - Госпожо, кога ще е удобно да дойдем за трупа?

    - Какъв труп, Боже мой! – възкликна госпожа Величка и сърцето й мигом се заблъска в тясната гръдна клетка.

    - Трупът на съпруга Ви, с когото…

    - Но той…

    Тя не успя да каже, че съпругът й Станчо Добриянов, слава Богу, е жив, защото точно в този миг настъпи смъртта, която всъщност представлява края на разказваната история.

    Икономическата криза завари Станчо Добриянов неподготвен. Безработицата не отмина и него. Скъпотията, паричните злоупотреби, далаверите, измамите, извършвани изобретателно, политическите шмекерии и т.н. не му подсказваха изход благоразумен и благонравен. Ето защо примерният иначе гражданин Добриянов се обърна за съвет към братовия си син, умно момче успяло да завърши медицина, хуманна професия. Племенникът работеше като”джипи” в районния здравен център. Разговорът им, проведен в кварталното кръчме на чашка гроздова, бе приблизително такъв:

   - Дончо, - започна Станчо Добриянов след кратко колебание. – На зле отива животът ми. Така дълго няма да издържа. Трябва да предприема нещо.

   - Чичо, - отгвърна му д-р Дончо, - нищо свястно не мога да ти предложа, освен погребален венец с надпис “на обичния ми чичо”.

    - Това – да. Ще го приема. Но то не носи приходи, а само разходи за опело, за гроб, гробари и т.н. Все пак и аз трябва да имам някаква материална полза от всичко, което ще ми се наложи да изтърпя…

    - Можем да направим следното, - предложи след кратък размисъл д-р Дончо Добриянов. – Можеш да продаваш кръв.

    - Чия кръв?

    - Собствена кръв.

    Станчо Добриянов от опит знаеше, че кръв се пролива за милото Отечество, във върховен момент кръв се дарява на близък роднина, кръв се прахосва при трудови и други злополуки, но от всички тези предприятия няма парична възвращаемост. Затова той отвърна така:

    - Единственият начин, моето момче, ако си отворя такъв изход, е да постъпя в професионалния ни контингент в Афганистан. Завръщайки се в цинков сандък, аз ще получа обещания венец с лента и в добавка саван с цветовете на държавното знаме. Е, стринка ти ще поплаче, но ще си посрещне разходите с паричното обезщетение.Това мен няма да ме стопли. Предложи нещо по-таквоз, от което и аз да вкуся.

     Доктор Станчо настоя:

    - Стани кръводарител.

   - А как се търгува литър кръв?

    - Различно. Според договарянето. Ти си пълничък, имаш височко кръвно налягане, можеш да отделиш и повече кръвна плазма наведнъж.

    Станчо Добриянов смръщи вежди, помълча някое време, след което попита:

    - Как може сда се уреди това?

    - При мен идват страдащи хора. Мога да подбирам нуждаещите се, според материалното им положение. Но… да се разберем…и на мен трябва да ми капнеш от кръвчицата си. Нищо, че сме роднини. Ще ти стана… как се вика… дистрибутор! – засмя се д-р Дончо.

    Станчо Добриянов обмисли и прие. Разбраха се. Така той стана кръводарител. Припечелваше от продажба на собстгвената си кръв. Припечелваше и дистрибуторът му, естествено, не толкова колкото държавата, която продължаваше да кръвопуска по различни начини.

    Новата професия съвсем промени Станчо – той отслабна, смали се, лицето му потъмня, получи и някои непредвидени странични явления в здравословното си състояние. Той сподели притесненията си с племенника, който също отбеляза тези изменения, свързани с доходността на делото.

    - Чичо, - рече му д-р Дончо. – Видно е, че ти дълго няма да издържиш…

    - Замълчи, племеннико! – мрачно рече Станчо Добриянов.

    Доктор Дончо позабави отговора, но се усмихна преди да каже:

    - Хората, чичо, все повече се нуждаят от заместители. В днешно време потребностите нарастват, нарастват и нуждите от органи…И човешкият организъм е машинка, която се поврежда…

    - В смисъл?

    - В смисъл…правят се трансплантации.

    Станчо го погледна. В разширените му зеници се появи изумление и страх. Той отвори уста да каже нещо, но докторът му направи възпиращ знак, след което продължи:

    - Всичко се търси. Пазар, ще знаеш! Търсят се очни ретини, търсят се бъбреци, черен дроб, костен мозък, човешки сърца…За тази цел са създадени банки за съхранение на органи, които се замразяват до нужната минусова температура и в такова състояние  дочакват появата на купувача.

    - Ти, какво, да ме накълцаш ли, искаш? – разсърди се Станчо Добриянов, отмести с длан чашата си и понечи да стане. Но и този път срещна възпиращия жест на племенника.

    - Почакай! И това ще направим, но след благополучната кончина. А дотогава ще усвоим авансово сумите. Всичко е плод на споразумение. През това време ти яж и пий за Бог да прости! – усмихна се обнадеждаващо докторът.

    Станчо Добриянов обеща да даде отговор другата седмица, но при едно условие:

    - Само че…”шшт!” Стринка ти да не разбере! – сложи той запрещаващ пръст пред устата си.    

    Така те основаха своето нелицензирано ООДружество за доставка на органи, в което единствен засега донор се оказа Станчо Добриянов.

    Работата потръгна. Дистрибуторът предвидливо сключваше договори за предплащане. Остатъкът трябваше да получи съпругата Величка Добриянова. Нека да кажем и това: договорите бяха изгодни. Съществуванието на семейството видимо се подобри. Госпожа Величка се появяваше в кварталното общество добре облечена, в ново, нахранена, усмихната, а Станчо Добриянов все по-често можеше да бъде срещнат в обикнатото от него заведение, където той си позволяваше и да почерпи компанията, след което да подхвърли щедър бакшиш на обслужващото девойче с къса поличка и предизвикателно показвани свежи крачета.

    Този усмихнат начин на живот продължи до онзи миг, в който госпожа Величка вдигна слушалката, за да получи сърдечен удар.

    Загубата на любимата съпруга не отчая съвсем Станчо Добриянов. Той добросъвестно изпълни договорните си задължения, предоставяйки на банките за човешки органи вместо своите, вътрешностите на покойната Величка.

    Горката стрина Величка!... Защото чичо Станчо и сега можете да го срещнете в познатото заведение, където прахосва остатъчните суми, а в разговор с него сами да чуете епилога на този разказ, който за вас написа ТИХОМИР ЙОРДАНОВ.