Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2010 08:50 - КОНКУРС ЗА МИС
Автор: tjt Категория: Изкуство   
Прочетен: 502 Коментари: 0 Гласове:
0



                                КОНКУРС ЗА МИС….

                Описан добросъвестно от Тихомир Йорданов

 

     Много конкурси се правят в днешното време на икономическа криза. Мно-о-го! И всякакви. А щом има конкурс, първа в него е жената. Няма конкурс без жени. Те са цветът на човечеството, те са красотата на света, те са удоволствието от живота…

     Сега да оставим настрана лиричните отклонения. Конкурсът, за който ви разказвам, беше свенливо наречен “Мис гръдна обиколка”. Какво чудно има в това? Правят се  конкурси “Голо пъпче”, “Мокра фланелка”, “Мис хубаво дупе”.. Нито една подробност не е пренебрегната. Защо пък да няма и “Мис гръдна обиколка”? При това потребителите /главно мъже/ много държат на тях. Те крепят ръста на потреблението. А когато бушуват икономически кризи, потреблението отслабва за сметка на засилената конкуренция сред производителите. Нужен е баланс помежду им и съответствие на печалбите, на икономическия растеж и в крайна сметка на мира в обществото.

    Но аз пак се отплеснах. Ще карам направо.

    Обяви се конкурсът “Мис гръдна обиколка”. Много важен, много смислен и добре замислен конкурс, засягащ и потребителското търсене. Аз бях включен в журито от името на Съюза на потребителите. Учредителите на състезанието постъпиха разумно, защото без потребление, няма търговия, няма производство, няма реклама и така нататъка…Вие ме разбирате. На всеки конкурс му се полага публичност. Тази беше причината той да бъде проведен в разгара на плажния сезон, на открито, върху пясъчната ивица, наета от концесионер, частник. /Това по време на комунизма го нямаше. Тогава всичко беше общо: гол пясък, голи вълни, голи жени, в смисъл по бански костюми, и толкова!/ Сега, в условията на разкрепостеност, общественото и духовното развитие са съвсем различни.

    Продължавам по темата. За конкурса, освен наемателят на плажа, бяхме отговорни и ние: аз представляващ потребителския съюз, един художник-живописец, негов колега-скулптор, специалист по женските форми, един пратеник на общинския отдел “Мерки и теглилки” и още един член на комисията за “духовно развитие и вероизповедания” / с други думи: на въздишките и на несбъднатите желания/. Бяхме в пълен състав, мъжка компания.Да си го кажем – субектът. Обект бяха жените. Те винаги са искали да бъдат обект. Мно-о-го жени, много нещо! Всякакви: дребнички миньончета, и по-едри, блондинки и брюнетки, слабички и закръглени, по-сочни /на  вкус и на цвет таваришчи нет! – казват братушките/. И всичките – все млади, по-млади и най-млади. Само една по-старичка женица се яви, но тя отпадна още на предварителния отбор.

     Позволете ми сега да премина към самата процедура на конкурса.

     Концесионерът изнесе на пясъка три маси и две къси стълбички за качване и слизане откъм двете им страни. Отделно бяха столовете и чадърите за журито, до тях каси с добре изстудено пиво, понеже всичко става на открито - под жарко слънце, жега и слънчев блясък. Една шатра бе разпъната малко по-встрани. В нея състезателките се разсъбличаха. Естествено е да се разсъбличат, че как иначе! А доколко да бъдат разсъблечени – това е вече трети въпрос. Позволяват се само два.

    Започнахме навреме. Публика – наспорил Господ. Напориста публика, всеки иска да излезе на първа линия, особено хлапетиите /казват им тийнейджъри/. Започна се с крясъци и писъци, със сдърпвания и сбивания, което наложи намесата на двама бабаити от кръчмата /охранители/. Те задържаха положението, когато хубавиците се извървяваха на импровизирания подиум. Беше чудесно организирано. Единствената слабост на журито беше, че нямахме единни изисквания и критерии. Затова още в началото възникнаха противоречия – един имаше едни претенции, друг – други. Не се получаваше универсалност, което пък е добре, защото каква е тази универсалност за жената. Тя да не ти е гумена кукла от американски секс-шоп! Гледаш го: прелестно женче. Да, ама на тази гръдта й е по-малка, на друга – твърде наедряла, на трета – двете пъпешчета са по-раздалечени, на четвърта – приближени, даже слепени като сдвоени черешки /за да получите по-ясна представа/. При подадения знак “свали покривалото” на подиума се изкачваше съответният член на журито, който с един шивашки сантиметър обвиваше гърдичките, нагласявайки го точно върху двете кафяви петънца на върховете им, и събирайки пръсти, обявяваше резултата. Тогава излиза друг член на журито. Той пък със зидарски сгъваем метър измерва разстоянието помежду им. След него идва ред и за представителя на “Мерки и теглилки”, който поднася висящи аптекарски везни и се заема да измери тежестта на двата месести плода, чието истинско тегло технически почти не можеше да се установи, тъй като двете изваяния с цвят на зряла праскова не лягат свободно, а висят като окачени над легенчетата на везната. В този момент на подиума излизам аз и с две шепи поемам тези вълшебни плодове, за да мога, повдигайки последователно ту едната гърда, ту другата да определя тежестта им мануално. Последен на подиума се изкачва скулпторът Яначков. Той пипваше с дебелите си пръстчета гърдата, повдигаше я лекичко и подлагаше под нея молив – обикновен зидарски калем..Ако калемът се задържи, значи гърдата е отпусната, мека, /за предпочитане са по-твърдичките запазени форми!/ . Този факт сваля точките. Ако пък калемът падне, значи проверяваната гърда е в добро физическо състояние. Такива гърди е изваял на Афродита Яначковият събрат Праксител. Само по този пункт сред членовете на журито се получаваше единомислие. Което доказва, че има и общ критерий, за останалите случаи – само предпочитание. Всичко е твърде индивидуално. Но така или иначе конкурсът завърши с удовлетворение на всички участници и присъствуващи. Членовете на журито получиха добро парично и сетивно удовлетворение, красавиците - награди и обещания за по-нататъшна кариера. А публиката, крещяща от възторг, само зрителни възприятия. “Pamen et circenses! / Хляб и зрелища!/, както са казвали истинските римляни навремето. Така в обществото ще царува мир и ред, а сред управляващите - спокойствие.

    Преди да приключа с този разказ искам да отбележа и декора на постановката. Той беше естествен простор: земя и небе, море и суша! Дядо Боже не беше жалил синката, което ме кара да възкликна:

    - Ай, мамка му стара, толкова хубости на едно място и французинът Гоген не е виждал!

    Предугаждам, че ти драги ми читателю, ще ме укориш: “Какви са тези неприлични сцени, които ни рисуваш?” На този извънхудожествен укор ще отговоря така: “Та кое е прилично по време на криза? Кажете ми и аз с удоволствие ще ви го белетризирам!”




Тагове:   конкурс,   мис,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tjt
Категория: Изкуство
Прочетен: 422432
Постинги: 770
Коментари: 128
Гласове: 534